Случайна среща разтопи годините
и вятърът на спомена задуха.
А можеше за миг да се разминем
в забързаното и мъгливо утро...
- Нима това си ти? И все си същата!
(Ласкател беше и ласкател си остана)
- А ти - охоо- изтупан и излъскан.
Дочух директор някакъв си станал
и нашироко си простираш чергата.
Море - до колене, Балкан - до пояс.
Аз търся в теб бунтовника - неверник,
но той е само спомен в нова кожа... ...