Когато суховеите посях
душата ми платната си обърна!
Земята обетована съзрях
през сълзи и надеждите си върнах.
Когато суховеите посях
не исках да пожъна прашни бури,
а угарът, пречистил ни от грях,
в цветчета семената да разбули.
Когато суховеите посях.
© Иван Христов Всички права запазени