Когато те ударят във сърцето
и всичко почернее...
И дишайки усещаш че се давиш
и се душиш със собствената си ръка,
Тогава празен и кървящ разбираш,
че всеки път душата ти умира..
но не в единствен ден
И не в смъртта.
Умира всеки път, когато
във мъката откриеш самота.
Когато смачкан се влечеш, за да събираш
мечтите си от стъпките в калта.
Когато всичките илюзии се смеят
с усти на клоуни,
с разплакано лице
И разкривените им образи оглозгват
до капка страдащото ти сърце.
Тогава с кървава душа ще тръгнеш
цинично примирено към Света
И ще си мислиш че си жив и цял и силен -
Наивника погребал в себе си приживе...
Но някъде дълбоко в теб самотна
и тъжна и изплашена до смърт
от болка сгърчена душата ти ще вие,
защото ще умре за първи път...
© Красимира Масларска Всички права запазени