Когато ти писне от жегата на това наше слънцестоене.

И от поляни и от магарешки тръни, и от потните гърбове на прашни и млади кончета.

Тогава си спомняш за зимата и колко беше студено.

Как всичко беше сковано от ледовете на тихото време.

Как искаше да се стоплиш, почти прегърнал печката.

И си викаше: 

  -Ех само да дойде лятото, мама му стара.

А сега пот се лее от всякъде.

И няма следа от вятъра.

Слънцето пече, а житото клюма унило. Дори не поглежда към синьото там горе, без грам облаци.

Трудно се диша, много трудно се диша в жегата.

Дори врабчетата ходят с отворени човки и търсят зимата.