Когато тишината ми говори
и нещо не ни пречи за това,
без думи сякаш ми шепти отгоре
и пиша най-красивите слова.
Когато тишината ми пътува
през мен и всичките ми сетива,
тя с възприятията ми общува
и преизпълва моята душа.
Когато тишината ме обгръща
и няма никой да я наруши,
желана гостенка във мойта къща,
тя сякаш бъдещето го твори.
Аделина Колева
© Аделина Колева Всички права запазени