Когато влезеш в Катедрала...

Когато влезеш в катедрала

и спреш до чудотворни мощи,

за малко помисли тогава

(преди да се прекръстиш още!)

и за ония неизвестни

изгубени през вековете,

но Бога славили със песни

и тук строили зиме, лете,

за мъченици не признати

по канонично за светии,

но Бог без кардинали, папи,

пред тях избрал да се открие...

А всеки камък тук, в градежа,

запомнил е до днес ръцете

на Майстора си, че в стремежа

за вечност си вградил сърцето...

Когато влезеш в катедрала,

и ти да си безбожник даже,

през вековете оцеляла

тя тайните си ще ти каже,

но трябва за молитва пръсти

да свиеш, спрял се до амвона

и с пиетет да се прекръстиш

пред Пиет`ата със Мадоната...

... За сватби и за погребения,

кръщения на младенците,

за дни на ерес и прозрения,

обърквали дори Светците.

И за Живота ни суетен,

понякога абсурдно кратък...

Как коронясвали кралете,

и как ги пращали „оттатък”...

От тук поемали бойците:

и Вярата да защитават,

но и земите на дедите

с живота си да отстояват...

Събаряна, но пак, от нула

започвал винаги строежа,

а горе, на самата кула:

все Кръстът- символ на надежда...

И ще забравиш за проблемите

отвън, на мировата скука,

когато осъзнаеш Времето

на хората вградени тука...

... Дори от „сектата безбожна”

да бъдеш, влязал ли си в Храма,

ще бъде просто невъзможно

да си отидеш без промяна,

защото си докоснат вече

от неизгарящият огън

на божествената Вечност!...

... И бил си във Домът на Бога!...

Коста Качев,

05.08.2015.

Нотр Дам дьо Пари