Когато всичко свърши

3.04.2020 г., 9:50 ч.

Поезия » Философска

509 0 1

Когато всичко свърши,

ще съм друга.

Тъй пророкуват първите

и мъдрите писатели.

Дано са прави.

В общата задруга

съм срещала от сой

ласкатели, дори предатели.

Когато всичко свърши,

ще узная.

Сега се лутам в кръг

и търся тих заслон.

Ветрецът пролетен,

любим до вчера и жадуван,

на риск излага близките

и мен - навън и в моя дом.

Когато всичко свърши

ще напиша.

С червени главни букви

думички до мен - писмо.

По-кратко от цъфтеж на детелина.

И като лъх на птица.

Който може, без да ме попита,

да го прочете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2020-04-03T12:45:02+03:00

Време за размисъл имаме в излишък! Любопитна съм и ще надзърна крадешком в писмото ти, Хриси! Чудесен оптимистичен полъх!