Avis (Павлина Соколова)
362 966
3.07.2018 г., 1:03 ч.

Когато всяка болка превали 

  Поезия » Друга
1158 12 9

 

Да се строшиш на сто милиона късчета.
В една сълзичка да се побереш.
Да замразиш две думи върху устните
и спомените си - да погребеш.

 

Да ходиш като сянка между хората, 
да слагаш на усмивката си цвят,
когато тишината и умората
са всичко твое - майка, татко, брат...

 

Да молиш тихо вятъра на времето
да залепи парченцата строшени,
да размрази сърцето вкаменено, 
любов да потече по твойте вени...

 

Такава, че да можеш да простиш 
на себе си... и призрачните спомени.
Такава, че да можеш да летиш,
събрал парченцата от теб бездомни.

 

Съдбата да почука... Да отвориш.
И две добри очи - да те помилват.
”Аз тебе търсих!” Как да отговориш?
Пред любовта сърцето е безсилно!

 

Да хвърлиш прах на болката в реката, 
щом разбереш, че всичко си изплакал.
И хващайки на любовта ръката
да кажеш с благодарност:
”Теб съм чакал!”

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??