27.11.2022 г., 16:18 ч.

Когато всяка Истина горчи 

  Поезия
633 1 4

... понякога съм тъжен като клоун

и – почна ли да пиша стихосбирка,

направо съм Силвестър Слай Сталоун,

нокаутиран в центъра на цирка.

 

Арената е моят празен лист.

А в публиката седнали сте вие.

На мене Господ ми е сценарист! –

но вечно зад кулисите се крие.

 

Не знам дали сълза? Или лъжа? –

какво от мене всеки е дочакал.

Но – сигурен съм! – че ще издържа

до края на проклетия спектакъл.

 

Щом циркът сгъне гнило шапито

и превалѝ зад есенните хълми,

в трикото с цвят на есенно листо

ще дишам – чист! – под гърмели и мълнии.

 

И – в бялото на вашите очи

ще си лети душицата ми птича.

Когато всяка Истина горчи,

аз все така – докрай! – ще я изричам.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??