Когато я няма...или просто не я усещаме...
Когато я няма или просто не я усещаме...
Преди любовта, надалече,
след и когато я няма...
тялото припада и потъва,
душата пресъхнала плаче,
сърцето по - малко агонизира,
времето спира само за нищо,
животът бързо или бавно
неизменно се отдалечава...
Отчаянието си слага короната,
надеждите последни умират,
когато я няма любовта...или
просто ние не можем да я усетим...
Разумът изведнъж полудява,
предполагаемите му сили
и предполагаемата уязвимост
на чувствата отслабват, изчезват...
Тогава свободата е вечен затвор
без начало, край, среда, без нищо.
Въздухът се изтощава и изпепелява
от студа на това клето положение,
сълзите уморени не могат да се спрат
и в крилата на празнината...нищото
пребъдва...и смъртта сама се прегръща...
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не мога да повярвам как човек като теб му се пада да попада в такава ситуация... Съжалявам, с теб съм!!!! Поздрави, защото това твое стихотворение е едно от любимите ми! Много добре си го казала..
-
Благодаря ви...!
-
Поздравления и от мен, Лили! Хубав стих, истински!
-
Харесах, Лили! Поздрави!
-
Силно ,филосовско!Много ми хареса!До нови!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Звездичке прекрасна, всички ние, всеки един попада в такива ситуации в някакъв момент от живота да се чувства така, да е загубил всякаква надежда, вяра, сила - дотолкова че да не вижда и усеща любовта, която всъщност винаги я има..., но тя е Любовта, а ние сме хората..и допускаме грешки, объркваме се, заслепяваме се...