Кой ще ми каже?
Коя съм да осъждам грешни хора?
Дали живот си подредих?
Остана ми единствено умората
сред прах и четири стени.
Къде не търсих споделени чувства?
Загърбих минали вражди.
Потънах във измислено изкуство,
от истинското ме боли.
Какво като създадох два живота -
любящи, мислещи, добри.
Изхвръкнаха и силите си пробват
в загробени от мен борби.
Защо ли търсят в мене те опора?
Несретница съм аз на път.
Неверница, повярвала в умората,
дали е сигурният гръб?
© Ани Виделова Всички права запазени