КОКИЧЕТА, КОКИЧЕТА...
Задъхан, във синкоп
живее делникът
в утробата
на моя зимен град.
Надежда и несрета
се прегръщат
в отчаяния кръговрат
на вчерашното днес
и днешно утре...
Тече, тече животът...
А през заледения
прозорец
видях днес плахо
как надничат –
напук
на сивотата на деня,
кокичета, кокичета...
© Хрис Всички права запазени