МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1037 4148
18.08.2022 г., 7:56 ч.

Коколитофориди* 

  Поезия » Пейзажна, Гражданска
294 1 7

Сияят белите води –

цъфтят неистово фитопланктони.

Причастница, Земята бди

в придънните си трънени корони.

 

О, миг нетраен на покой!

И пак в мъгли се пени океанът.

В нарастващия, луд прибой

вълните раждат мрачни урагани.

 

https://www.youtube.com/results?search_query=glowing+water+beach

https://www.youtube.com/watch?v=a47B2IGdmjE

 

 

*Коколитофориди – вид цъфтящ планктон в морета и океани, играещ съществена роля за климата. Коколитофоридите събират  разтворения във водата въглерод, под формата на бикарбонатни йони (HCO3-) за да създават черупките си от калциев карбонат. Те отлагат на океанското дъно над 1.5 милиона тона калциев карбонат за година. Когато “цъфтят”,  изменят цвета на океана, и когато количеството им е огромно, отразяващата му способност се увеличава три пъти. Наричат тази светлина „феерично сияние“ или „бяла вода“. Засиленото присъствие на коколитофориди и по-специално на Emiliania huxleyi  по всички водни басейни се свързва с глобалното затопляне. Дори има план за стимулиране развитието на фитопланктона като се обогатяват полярните океански води с желязо. Но цъфтежът на фитопланктона има и неблагоприятни последствия: обеднява видовото разнообразие в екосистемите, повдига се нивото на океана, има повече валежи, бури, урагани, ерозия на почвата.

 

Източник: http://bgchaos.com/355/origin/earth-single-organism/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%BA-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2-%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80/

 

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за "Любими".
  • П. Тейяр де Шарден : „Човекът не се приспособява към средата като другите животни, а я изменя и я подчинява на себе си. Дейността на човека приема глобален характер.“ Ламарк: “На човека е съдено да се самоунищожи, след като направи Земята негодна за обитаване”. "Ако продължим да “усвояваме” и “облагородяваме” природата, неминуемо ще стигнем до екологична катастрофа. Да я преживеем нямаме практически никакви шансове. Тази катастрофа със сигурност ще се преживее от биосферата, макар че за възстановяването й ще потрябва време, може би десетки или даже стотици хиляди години. Но дори да е възможно теоретично това възстановяване на биотичната регулация в следкатастрофичната ера, то в тази отново възродена биосфера вече няма да има място нито за човека, нито за обитаващите днес видове едри животни." Само цитирам откъси от сайта. Процесът, за който говориш, е нормален, но благодарение дейността на човека протича много по-бързо, отколкото е безопасно. Благодаря за мнението!
  • Разбирам те, но ще ти кажа няколко интересни факта от книгата. Земята минава през ледников период на 18 000г. почти като по часовник. Последния е бил преди 10 000г. нормално е земята постепенно да се затопля и това няма нищо общо с човека. Няма как за 150г. индустриална революция да променим климата. Атомът е толкоз малък, че 500 000 атома в редица се скриват зад дебелината на човешки косъм. Ако пък си представим че атомът е голям колкото Емпайър Стейт Билдинг, то ядрото му е с размерите на муха. Само че "мухата" е по-тежка от сградата. Успех на новия ти роман!
  • Въобще не обичам, Веселине, опасявам се. Благодаря ти за препоръката, но ще ми дойде малко множко. И без това вече съм изпушила отвсякъде. Все пак съм обикновен филолог, не съм нито учен, нито философ. Налагаше се да прочета "Бръсначът на Окам", за да имам поне елементарна представа. Но формулите в математическата и физическата част се оказаха недостижими за ограничения ми акъл и недостатъчна подготовка. Отмарям си със стихотворения. Хем са по-кратки, хем незнанието може да мине за авангардна метафоричност 😃 😃 😃 Шегувам се! И поезията не е лесна работа. Който си го мисли, много греши.
  • Щом обичаш такава литература и специално за глобалното затопляне ти препоръчвам книгата на Бил Брайсън "Кратка история на почти всичко".
  • 😃 Не, Веселине, само съм противничка на глобалното затопляне. Не ми се иска по някое време да се пържим в океаните и моретата, вместо да плуваме и да се разхлаждаме. Това го четох в сайта, който съм посочила като източник. Там сбито и достъпно за лаици като мен е изложена цялата земна еволюция. Трябваше ми за романа, защото научната му подплата тук-там издиша. Още малко ми остава да го дочета и продължавам с редакцията. Благодаря!
  • Много интересно четиво. Мария, ти да не си нещатен сътрудника на National Geographic? И стихото е прекрасно. Браво!
Предложения
: ??:??