Patrizzia (Надежда Ангелова)
2292 18257
7.09.2020 г., 9:09 ч.  

Kокотка* 

  Поезия » Друга
666 2 9

Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.

 

Объркала им бримките и плетките,
парфюмен облак, дебнеща походка...
С изкривен врат, мъжете на съседките,
облизват се. Кварталната кокотка.

 

Жените им - сред манджите и ролките,
изнервено навикват си съпруга.
А тя с лакиран нокът пука болките,
че може би мечтае да е друга.


Сред веселата глъчка на децата си,
поглеждат дъщерите, ужким строго.
Отплува тя, сред болката, в сърцата си,
кокотка - има не едно, а много.

 

И купила си рози - от кого ли са,
разхожда сутрин скъпото си куче.
В самотния си път, сред мегаполиса,
една кокотка на любов ни учи.

 

-------------------------------------

 

Kокотка* -  Жена с леко поведение.

 

 

 
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Според агенция "ЕЖК" (Една жена каза), е такава, каквато я виждат...По късогледите и от мен.
  • жените и Жената. Готино 👍
  • А дали е кокотка?
  • В това сме много добри, Красе - съденето. А в чуждите обувки също има камъчета.
  • Не уча никого на нищо приятели, животът го прави. Е, моята май е набедена кокотка ,сенсей. Ти -- директно при "жриците"...
  • Научи ни на добро!
  • Ми защо да й е тежко?
    Казва се - "жена с ниска социална отговорност".
    Има ги по магистралите. И при тях не спират само евреите - те са пестеливи и карат жените си в кабината.
    Сериозно - хубаво.
  • Има на какво да ни научиш, Надежда. Злото не може да се побере само в едно сърце, пък било то и на кокотка...
Предложения
: ??:??