Очакване на Коледа – конфети,
истерии по МОЛ-ове, елхи,
еленчета от лампички, заети
да теглят НЕГО – “Хо-хо-хо” с шейни…
Количките пазарски се препълват -
послушни май че всички са били!
Със поздрави ефира се изпълва -
аплодисменти, викове, зари…
Къде уютът топъл днес се крие?
Кога ще ни напомни пак студът?
И колко трябва слепи да сме ние -
че можем да разчупиме леда???
Послушковци, изпъчили кореми –
разливащи шампанско и разкош,
крадците чакат- рая да им вземат
проклели “тихата и свята нощ”…
А утре всичко пак ще бъде пусто –
душата и площадът – като нов!
Ой, Коледо – сурвакай ме по устни,
че май за богохулства съм готов!!!
© Станимир Власакиев Всички права запазени