Коледно ухание
на питка и сарми и
едно, единствено желание
мир да има по света.
Шари по тавана запалено кюмбе.
На топло и уютно пием кафе.
Прозорецът окичен с чудно снежно перде.
Откъде ли дойде?
Художник незнаен рисува със скреж,
потопил четка, мечтаещ, в копнеж.
Люто вятърът свири в комина,
изпраща-посреща поредна година.
От залпове шумни наранен,
свива опашка и си тръгва засрамен.
Спокойна и мирна 2017 година!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени