Колко празни лета съм имал навярно,
и ти - редом до мене...
Главата свела и леко, коварно
търсиш стари проблеми...
Колко мили съм минал,
сам и отчаян, крещящ и често сломен,
аз не помня душата къде си оставих,
но когато се върнах, тя не беше във мен...
© Щилияна Бахчеванова Всички права запазени