5.11.2012 г., 15:12 ч.

*** (Колко крехък е...) 

  Поезия » Друга
749 0 2

***

 

Колко крехък е този

престой на земята.

Как се вкопчваме в розата

и в имената.

 

В благата дума,

в усмивката лека,

в тази есенна шума,

в онази пътека,

 

дори във въпроси,

чийто отговор знаем

(докато просим

от времето заем),

 

даже в погледи вражи,

които ни мразят

(между нас да си кажем,

те също ни пазят).

 

Всеки миг е венец

над гроба на риска.

 

Висим на конец

и със зъби го стискаме.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??