LiaNik (И.К.)
259 4451
23.02.2019 г., 23:43 ч.  

Колко ли важна съм? 

  Поезия » Свободен стих, Друга
612 6 13

Вятърът дуе отново гърди,

устните свирят – извират фурии.

В улична купчинка пясък лети.

Малка блестяща люспичка пее:

„ Колко ли важна съм?

И защо ли съм тук?!

Мъничка нежност съм

от целият куп. Пъргаво мятана

сама си шептя,

сякаш и вятъра се запиля…

Дуе гърдите из висините,

в прашна вихрушка забравил за мен.

Кой ли ще търси люспичка малка?

Колко ли жалка съм? Могат без мен.”

Вятърът дуе отново гърди.

Устните свирят – извират фурии.

В улична купчинка пясък лети.

Мъничка люспичка пристан намери.

Любопитно, добродушно дете

със зачервено, чипо носле,

с малка  ръчичка прозорец отвори,

от студа потрепери,

а малката люспичка…

на бузката нежна красиво се спря.

 

 

© И.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както винаги си права, и така може да се четат редовете ми. Благодаря ти!
    На всички,Честита баба Марта! Усмихвайте се!
  • Толкова ли много съм пропуснала?!И ние ,самите ,сме малка люспичка от Вселената....спрели се на планетата Земя..Образно описано "мнението"на люспичката-прашинка върху детската бузка!
  • Елка, Гавраил, моите уважения към прекрасният ви талант и благодаря!
    Нестихващи музи ви пожелавам!
  • Люспичка нежна се носи с вятъра! Поздравления, много ми хареса!
  • Стихът ти„дуе”и мойте гърди
  • Марго, благодаря ти! Знам.
    Щураче, ами само такава не съм била. Сигурно е приключение.
    Благодаря, Доче! Винаги съм готова да ти подаря нежна усмивка.
  • Ех, колко вятърно волна си ти! В шепички топли нежност откри.
  • Люспотворна си
  • Разбира се, че те разчитам! И никога, никога не се подигравам! Подтекста винаги го виждам! Усещам го. Дори автора да си е мислил друго, аз го разкодирам. Не е нарочно. Такава съм.
  • Младен, благодаря ти!
    Марго, винаги се учудвам как ме разбираш, особено при скромните ми опити в поезията. Аз ти благодаря! Разчела си го напълно, без остатък.
    Mitivan (Иван Митов), благодаря! По принцип аз не се вълнувам от големите неща, малките ми са спътник в живота, а вдъхновението винаги го има у нас, стига да открием люспичката, която ще го освети. Още веднъж, искрените ми уважения и ви благодаря за прекрасните думи, както и за любими!
  • Поздравления и от мен, Лия. Ти показа как и от малките неща, с помощта на вдъхновението, може да се напише хубав вълнуващ стих.
  • Лиа, мила! Много ми хареса! И в буквален, и в преносен смисъл!
  • Вулкан от нежност и емоции!
    Поздравление за стиха, Лиа!
Предложения
: ??:??