Колоквиум
Сто бухала
избрали приказна принцеса.
Затворили я в златен саркофаг.
Надписали табела за човечка,
че Влюбена била без свян.
Настанал мрак и нищета,
отхлупили звездите дъждобран –
в хралупа скрила се Луна
и Господ в мъки прималял.
Повехнали цветя и жито,
избягал вятър през глава.
Насипали си горест и тревоги
по хора, птици и трева...
На времето му писнало да чака,
нарамило стрелки и в бяг –
спасило на мечтите красотата,
ала загубило Една... на бряг.
Така се счупила съдбата.
Без Той и Тя светът умрял,
на бедните показвали вратата;
богатите – един ратай им бдял.
На слънцето стопил се бавноходът,
дъгата вдигнала ръце –
пристанал дяволът на Ангел,
очернил святото лице.
Обърнал се светът надолу –
поискал да застане прав.
Надраскали стените луноходи.
Домът Изчезнал – нароил се гняв.
На злобата ѝ дали колесница,
посипали омразата със кал,
че нямал го Мъжа с десница –
убит бил Кръстовният крал.
Така протичал изпит по забрава,
когато Той оставил любовта,
а Тя го чакала да дава –
умираща за мъжка топлина...
(Но сметката си взела свободата –
убила детското в съня,
нарамила една Голгота
и хлопнала входящата врата.)