mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
10.02.2009 г., 20:40 ч.

Кома (пристрастена към живота) 

  Поезия » Друга
645 0 2

В очите си

не запалих искрици,

(ах, този мой страх),

подарих ги

на волните птици...

Решейки душата си,

превърнах се в прах

и сънени мисли

ненадейно прозрях...

на изгреви бягащи

по безкрайни полета

и пресъхнали рози

на нечии балкон...

А неукротените бури

се плетяха

в косите ми,

с ледени пръсти

жарава подклаждаха,

от превити сенки

изплитаха дреха

на цветно мълчание...

Стремглаво отнасяха

несбъднато лято

и сиви терзания

на тавана

на моята къща.

Без болка...

Без вина...

И крещяща илюзия...

Открих, че животът

за мен се завръща...

Дори животински озъбен 

над мен се смили,

да спра да живея...

нямам сили!

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??