С пиянски крясъци и конски тропот
завършват вечери, досущ едни и същи.
А махмурлукът сутрин ни съсипва.
И слънцето отново ни се мръщи...
Отхвърляме отровата първично.
А после нова да я замени приемаме.
Смисълът ни губи се ритмично
от градуса в главите си унесени.
Потъваме сред чашите, препили,
в самозаблуда, че действителността ни гази,
и смазани от собствената глупост,
отново по земята лазим.
А после изведнъж ни става пак комично.
И смях, и песни, и червеникави муцуни
дружно се поклащат и в живота ни
навлизат бронебойните куршуми.
С пиянски крясъци и конски тропот
отхвърляме отровата, първично.
Потъваме сред чашите, препили,
а после, изведнъж, ни става пак комично...
© Джули Всички права запазени