Той е Данте,
влюбен в Беатриче.
Играе в театъра
на своята самота.
Светлините на
прожекторите го обичат,
комикът с тъжната душа.
Той е Арлекин,
нарисувал си усмивка
с въглен от тлеещи мечти.
Съзира фалша на човека,
отразен кристално в
неговите все още
пълни с живот очи.
Животът е треторазрядно кино,
а лентата се върти и се върти.
Прожектира прозаичността
на сивите, белязани с
обреченост и забрава дни.
Хората се задоволяват
с второстепенни роли,
чакат времето да отлети.
Театралната сцена го е
приютила, актьора,
успял със смеха си някак
публиката да заблуди.
Завесите се спускат,
бележат края на поредица
безсмислени безкраи,
а слепците го аплодират,
актьора, единствен
прочел сценария отвъд
привидността на редовете,
вечните тайни успял да разбере.
© Недописана Всички права запазени