Висулки ледени красят тез клонки,
потръпващи от студ едвам, едвам.
Светят лампички по вси прозорци,
а аз сладко коледните вкусотии ям.
Видях там горе, горе,
видях коминочистач.
Комина ще отпушва: зор е!
Още повече, че е настанал
ранен здрач!
Чувам тежък шум да трополи
и пушек там излиза,
литват тук и там искри,
коминът бил е в криза!
Но с работата той добре се справи,
героят тъй безстрашен, смел,
щом виждам - дим към небето се отправи,
а стопанинът отдолу песен е поел.
Коминочистачът грейнал е в усмивка,
макар и с сажди да е той покрит,
сега си тръгва към дома за миг почивка,
а аз навън излизам за въпроса си открит!
Хванах тоз приятел за ръката
и поисках все късмета да ми носи,
с глава към мене клатещ,
отговаряше на моите въпроси...
© Теди Георгиева Всички права запазени