jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
22.11.2007 г., 12:23 ч.

Компютърът 

  Поезия » Друга
1146 0 23

Един монитор и клавиатура.

Единствен мой приятел в този миг.

Компютърът и аз - комбина щура.

Компютърът и аз - дует велик.

Аз мисля. Той поема мисълта ми

и анонимно носи я към вас.

Аз чувствам. Той безчувствен може само

да бъде мой, съвременен Пегас.

Да яхне моят стих гърба на сайта.

Да полети по мрежата и там,

запазен в няколко нищожни байта,

да е самотен, ала не и сам.

Защото всеки може да го види.

Да го хареса. Да го отрече.

Да го запази на дискета, Си Ди,

да го принтира и да знае, че

когато иска пак да ме намери,

достатъчно е да потърси тук,

в компютъра, един приятел верен

на автор като мене, самоук.

 

Все по-трудно намирам стихове за публикуване, това съм го писала преди няколко години, когато за първи път имах собствен служебен компютър, но ми се стори подходящо за случая. Не се смейте!!!

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??