Отново е тъмно. Нощта е царица.
Танцуват звездите - дошли са на бал.
Пак първа цигулка подхващат щурците
и гони ги вятърът – бас закъснял.
Луната учудено слуша и свети –
в концерта, среднощния гала-концерт,
а няколко облака, все без билети,
ù пречат да вижда от първия ред.
Отново е тъмно. Нощта е царица.
Заспиват звездите след дългия бал.
Безгласни си тръгват последни щурците
и буди се слънцето в облака бял…
© Ивайло Цанов Всички права запазени