КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира,
после спира на шосето, дълго рови за кибрита,
трябва да излезе кметът и – какъв е? – да го пита,
на чия врата ще хлопа със тояжката си крива? –
хляб ли иска, или сопа? – и кога ще си отива,
пътниче, добре дошъл си! – поседни ми край стобора,
може би те гонят вълци, или глутници от хора? –
яж, каквото Бог ми даде – и дано да ти хареса, ...