Завръщат се мечтите ми, объхтани от път.
Нестигнали Калкута -
препънали се още след летището на Прага.
За Лондон – от пражкото летище не могли да излетят.
Гладът бил по-голям от идеала…
Посрещам ги на прага,
наливам им вода.
Илюзиите в надпревара -
легла разстилат,
с мисли ги обгръщат…
Не ви е нужна! По дяволите чуждата земя!
Мърморя… и налагам раните им с неумели пръсти.
Далече е Калкута за безстопанствени мечти,
отвързали се от яхъра на един пройдоха.
Те - недорасли са за Лондон и бедни за Париж…
Завързвам ги за мачтите
на заседналия в плитчината кораб.
© Красимир Чернев Всички права запазени