Протегни се, любов!
Погали пак крилете ми слепи!
Златен прашец в цветовете ти свети!
Благоуханно-недостижима,
в розова пъпка прегръдки безумни стаила.
Пролетен полъх след дъжд раменете докосва,
зряла пшеница притихнала пред сенокоса,
макове, чакащи бури сред душни завеси...
Пътнице-обич, потегли ли вече, къде си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация