Приятели, животът е жена
и първите ридания на бебе,
пътуваща към залеза кола
и дума, подарена ми от тебе.
Любувам се на нашата любов,
която ме направи по-човечен.
Сънувам те и вечно съм готов
да бъда по-добър и по-сърдечен.
Кое ли ни помага да вървим,
когато тъмнината ни обзема?
Човешко е да можем да простим
и нечия сълза да възприемем.
Приятели, животът е звезда,
която на небето пее нощем.
Мечтая за добро и светлина
и може би любов ще искам...
Още...
© Димитър Драганов Всички права запазени