Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
1.09.2010 г., 19:55 ч.

Копринена стълба 

  Поезия » Друга
857 0 3

 

На Р. Радков

 

Изкачвам се безименна към тебе

по нишките неистова тъга.

Ръцете ми нагоре са протегнати -

към Нищото и Всичко. Към върха.

 

А свилата над бездна се люлее.

Висяща болка. Пропаст-самота.

Пространствата, които нас разделяха,

ни свързват по-безмилостно сега.

 

Стремително изкачване. Копнея…

И после пак застинала мълча.

Вибрира Oбичта. Умът немее.

Душата ми. Душата ти. Духа.

 

По-близко и затрогващо, по-зряло

общуваме сред тази пустота.

Небето е целебно огледало

на образи, лишени от вина.

 

А стълбата ме води там, при тебе -

сонетно сублимира тъканта.

Ръцете ми – нагоре все протегнати…

И вечно да те стигат. До Смъртта.

 

 

01.09. 2010 г.

Солт Лейк Сити

 

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Музикално-поетичен клип-трибют по стихове на Радко Радков /и стихотворението "Копринена стълба", което посветих на него/:

    http://www.youtube.com/watch?v=cbPhtO7C87Q&list=FLrRnoP_kNphCnMjocYRrKGg&index=0&feature=plcp
  • Посвещавам на 1 година от смъртта на поета Радко Радков!
    /род. 31.01. 1940 г. – поч. 01.09. 2009 г./

    http://www.youtube.com/watch?v=mTi2ukwQFhM
  • Поздравления, Мария!!!
    Отново прекрасен стих!!!
Предложения
: ??:??