Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
1.08.2023 г., 12:42 ч.  

Kоприва 

  Поезия » Друга
654 4 6

На Росинанта ме веят ветрѝща,

боса и все гологлава,

вечно до вътъка болките нищя,

в битка за кумова слава.

 

Мелници страшни. Два-три великана.
Санчо къде запиля се?
Дяволът, щом за рогата го хвана,
не е от мен по-ужасен.

 

Дребни парици да давам за свещи
и да си купя факлия*...
Нещо за нищо и нищо за нещо...
Нямам къде да се скрия.

 

Óтчета пеят гъгниви тропари,
Господ навярно почива.
Даже в копривата гръм да удари,
пак си остава коприва...
––––––––––––––––––––––––––––––
* – Факлия – Голяма свещ.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • "Нещо за нищо и нищо за нещо... " Алъш вериша на съвремието ни. 🤔 А коприва и тръни дал Господ... и отчета отдавна фалшиви... Много ми хареса, Наде!
  • Разкош!
  • Поздравления!
  • Категоричността е една от чертите на твоята поезия, за което те уважавам като творец!
  • Интересни идеи влагаш. Не е за всеки да те чете. Ще си чакаш, като ръсиш брашнени идеи ...Сега се чудя, как ли се прави метла от коприва? И най- вече какъв диаметър ще има? ... За останалото... когато измисля метлата.
Предложения
: ??:??