Халосва се вятърът,
кротнат в тревите -
разхайтено вирнал е сламка в уста.
Разрошва ми чорлите -
сякаш ме пита -
не ща ли под храстите да полежа?
Под припек,
разгърден на слънчеви зайци,
да зяпам в небето със руси очи.
По листа на лятото -
аз - запетайка,
която безгрижно в тревата лежи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация