23.09.2024 г., 20:11 ч.

Корен в небето 

  Поезия
130 4 2

КОРЕН В НЕБЕТО

 

... щом червеят започне да гризе,

дървото е обречено да падне,

и ще се срути в твоите нозе

във някое немилостиво пладне,

 

и чворестият корен ще стърчи,

проточил към небето сухи пръсти,

в една сълза от твоите очи

заупокой небето ще се кръсти,

 

ще скърца изкорубеният ствол

и мравките от ужас ще застинат,

и огън ще запали в своя хол

друг някой – във кахлената камина,

 

седни сега на дънера му кух

с нелепата надежда, че си вечен –

в свето единство – тяло, мисъл, дух,

едно нетрайно Божие човече,

 

и повече не питай за какво

и теб те я̀де червеят злосторен...

Когато ще си спомен за дърво

със отлетял във небесата корен.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!
  • Как се самозалъгваме само цял живот! Великолепно казано, Валюше!

    седни сега на дънера му кух
    с нелепата надежда, че си вечен –
    в свето единство – тяло, мисъл, дух,
    едно нетрайно Божие човече,
Предложения
: ??:??