На Тина и Жоро
КОРЕНИ
Още чувствам от моите корени
към ума си живителни сокове.
Но сърцето е глухо за спомени
и ги праща в забрава жестока...
Още чувствам как нежни филизи
вземат сила от корена смело
и по пътя си – дълъг и труден -
те нагоре сами са поели...
Но и чувствам - напуска ме вярата...
Тази брадва, разсякла кората ми
и мъзгата със огън изгарящ
днес превръщат във пепел душата ми...
Но се моля – дано мойте кълнове
да спечелят накрая борбата си
и успеят с живот да изпълнят
всичко...
от корена - до листата си...!
© Георги Ванчев Всички права запазени