КОРЕНИТЕ
Те се крият много надълбоко,
а пръстта пулсира в сетивата.
И ще учим цял живот урока,
че живеем винаги в два свята.
Всички сетива в една искрица
ни пренасят при онази клада,
озарила не една светица –
без канон, дори без стон изстрадан.
Коленичим ниско на земята.
Звънва глас от онзи силен корен,
впит дълбоко в люлката ни свята.
И отеква в пулса непокорен.
Време и пространство пак ни питат
чуваме ли корените скрити.
Ако паметта за тях е жива,
корените и скала пробиват!
© Николай Христов Всички права запазени