Бикът е във мен и се цели с копито,
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани –
червената гордост наметнала пак.
Гласът на душата е тих и замаян,
но чака от мен за коридата знак.
Бикът настървено се втурва в двубоя,
съдбата е рефер – стои настрани.
Страхът ми е жив, но под няколко слоя
от грим не трепери. Това се цени! ...