Зигмунд Фройд и Юнг се срещат
в дни априлски – тъй горещи.
В свят на маски и защити
те редят слова честѝти...
„Виждам разни механизми:
оптимизми, песимизми...
Някой някъде отрича
своя страх и с ужас тича...“
Юнг уверено добави:
„Архетипове улавям!
На Персона... И на Сянка:
тази страшна пепелянка!“
Фройд замисли се и рече,
че потискането пречи...
„Хора, скрити в домовете,
водят битка с умовете!“
Скоро няма да се свърши,
но душите ще се скършат!
Юнг представи си картина
на Земята след година...
В нея всичко е спокойно
и животът е достоен...
Сякаш Мунк сега рисува
„Писък“ нов и ни таксува:
за студените ни нрави,
за делата вироглави –
за кавгите ни дребнави
и стремежите лукави.
Зигмунд Фройд добре заключи,
че светът ще се научи
всяко утро да цени.
Густав Юнг се съгласи...
© Димитър Драганов Всички права запазени