КОШМАР
Вечерта е черна и мрачна, сякаш всичко е мъртво навън.
Зловещи пипала протягат се към малките деца,
за да убият техните сърца.
Дърветата клатят се бурно и мощно, а няма буря във нощта.
Животните бягат и крият своите сърца -
те знят, че идва чудовище сега.
Всички пищят ужасени и крият своите лица,
но това не помага, злодеят е над всичко през нощта.
Бавно пристъпва със своя плащ
и гледа със стъклени очи единствено теб.
И ти искаш да избягаш, да се скриеш, да потънеш в дън земя.
Огромният, зъбат, бездушевен звяр е вече до теб
и е готов да откъсне твойто сърце.
...
Отваряш очи изпотен и сърцето не спира да бие.
Сън... било е сън.
Просто лош сън.
© Димитрина Панчева Всички права запазени