Ужасен сън! Говориш за раздяла,
за любовта ти, вече отлетяла,
говориш ми за ново чувство,
а в мен е пусто, пусто, пусто...
Ужасен сън! Отиваш си от мене.
Остават само чувства разпилени.
Остава в мене мъката да вие.
Остава болката душата ми да пие.
Ужасен сън! За друга ми мълвеше.
Че влюбен си във нея се кълнеше.
Била от мен по-хубава, по-млада...
Сърцето ми изгаряше на клада.
Ужасен сън! Добре, че си отиде!
Щастлива съм до мене да те видя!
Сънят е спомен. Птица отлетяла.
До мене си! Душата ми е цяла!
© Генка Богданова Всички права запазени