Алкнет (Александър Лозанов)
18 32
20.12.2017 г., 22:39 ч.

Кошмари 

  Поезия » Философска
1107 1 7

Понякога се връщам още долу,

във кладенците тъмни и дълбоки,

във спомените задушаващи отново,

когато бях тъй слаб и тъй самотен.

 

Тогава давам воля на страха си

и той ми шепне с гняв студен

да наранявам и насилвам всеки,

който усилва болката във мен.

 

Понякога душата ми се къса

и сякаш няма смисъл от доброто.

И по-добре ръката да горя със фаса,

отколкото да виждат мойта болка.

 

Така боли, че бледо да напомня

за моите кошмари от преди,

за миг на мене ми причерня,

отвътре пак душата ми крещи.

 

За час съм слаб като дете.

За час съм тъй безпомощен и жалък.

Но Господ после ще ме спре

с гнева да продължа нататък.

 

И ще ми каже после с някой знак,

че мойта мъдрост е нарастнала.

И ще припомни пак и пак,

че болката във сила прерастнала.

 

Ще ми напомни той - още веднъж,

че никога не ще да позволи,

мой враг, приятел, жена или пък мъж

да може страшно да ми навреди.

 

Бог властва над мене, но с обич,

насочва ме там, накъдето

омразата свършва и почва

властта на любов във сърцето.

 

Аз съм твърде зрял - да страдам,

твърде съм добър, за да заплача.

Твърде смел съм, за да бягам,

твърде мъдър съм, за да роптая.

 

Твърде силен, за да позволя

днешната обида да ме бутне.

Зная аз велика истина - 

аз владея свойте чувства. 

© Александър Лозанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??