rhymefan (Стоян Минев)
2545 571
11.08.2019 г., 0:21 ч.

Космическа приказка под влияние на „Големия взрив“ 

  Поезия » Друга
503 0 5

Много преди
всички звезди
да засветят,
светеше само една —
възголяма и бяла.

 

Ала тя,
не разбрала
защо е сам сама на света —
сякаш осиротяла,
помощ зачака,
но не дочака,
заплака
и се превърна в сълзи —
и се в сълзи
преобрази...

 

И от всяка
нейна сълза
се роди
този безкрай от звезди —
белег навярно
от древната майка-звезда,
светила някога
и сътворила
всезвездна следа.

 

Звездици-сълзици —
небесна роса,
с небесни искри
безброй небеса
сътворете

и вкупом ги
благословете!

 

И в тях
нека

обич

цари!

© Стоян Минев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох анализа ви, доста високо стои за разбиранията на юношите, към които е насочена темата. Без да ги подценявам. Дори за мен беше трудно да разбера анализа и не минах с едно прочитане. Иначе, на мен лично, като стихотворение ми хареса.
  • (продължение от предишния коментар) -

    Но журито изглежда не мисли по този начин, дисквалифицира душата и ѝ отрежда място - единствено в черепната кутия.

    Ала нищо - душата не се чувствува като „ощипана госпожица“ и дори като дисквалифицирана се надява да продължава да си лети нависоко далеч над покрива на своята черепна кутия, за да усеща по-отблизо Майката-звезда, да съпреживява нейните чувства и едва ли не да участвува почти наравно с нея в сътворяването на този небесен звезден необят.
  • Думите са словото - сиреч - светлината. Буквите, от които са изградени думите, са светлина от светлината.
    Човешката душа, или както някои я назовават „осъзнато вътрешно състояние“, или „осъзнаване на вътрешното състояние“, се предполага, че се намира в защитената от череп глава - нещо като пространство, склад или стая, където тази душа се помещава. Но тази стая си има прозорци - очи, уши или при незрящи люде - сетива, които сетива чрез Брайловата азбука изпращат тази светлина в склада, респективно - в стаята, респективно - в душата.
    Душата, докосната от светлината - сиреч - думите , не е равнодушна и излита през прозорците, за които се каза какво представляват, и иска да се доближи до вселенския Джомолунгма, за да усети небесната роса - сиреч - звездиците-сълзиците - по-отблизо и да съпреживява и споделя тъгата на Майката-звезда.
    И тук няма нужда от покриви, защото душата е литнала вече твърде високо над тях.
  • Интересен подход, но е далеч от темата. Ще остане на вашата страница извън предизвикателството.
  • Да бъде!
Предложения
: ??:??