5.10.2013 г., 21:15 ч.

Космически сонет 

  Поезия » Друга
412 0 5

С крачка от земята до небето

навлязох аз във Космоса велик.

И ще остана - горе - там додето

луната ми се влюби в моя лик.

 

Минавам аз през звездните поляни

и се здрависвам с пламнали звезди.

А те дори са всичките засмяни,

че бързо някой в хор ги нареди.

 

Запяха те космически сонета

от звездни и божествени слова.

Луната, тя - бакърена монета,

към тях обърна своята глава.

 

Видях земята, че забави ход

да чуе песента над своя свод.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Санвали!Радвам се,че ме посети и този път!
    Желая ти хубава и спорна седмица!Поздрави!!!!
  • Поздравления Никола! "Минавам аз през звездните поляни"
  • Благодаря, Ви, Водике и Силвия!
    Сажелявам за конкурса, Водичке!Пропуснал съм шанса!
    Желая Ви хубава неделя!
  • Усмихнат стих!Поздрави!
  • Браво,Ники!
    Стихът ти е бил подходящ за конкурса "Когато хората пораснаха", но срокът мина.
Предложения
: ??:??