10.07.2024 г., 10:02 ч.
Космос
Усмивката ти - слънце,
разпръсква времена отминали,
като игли забиват се у мен,
спомени - почти погинали.
Топъл лъч погалва,
безчувствената вече моя...,
А погледът - посява,
свят преливащ - буен огън,
и разцъфва сивата пустиня,
...душа, до миг преди - в покоя.
С пълни шепи грабя,
И туптя - задъхан, ненаситен, ...
разпръсква времена отминали,
като игли забиват се у мен,
спомени - почти погинали.
Топъл лъч погалва,
безчувствената вече моя...,
А погледът - посява,
свят преливащ - буен огън,
и разцъфва сивата пустиня,
...душа, до миг преди - в покоя.
С пълни шепи грабя,
И туптя - задъхан, ненаситен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Любомир Поповски Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
