16.10.2023 г., 15:16 ч.

Котето на старата топола 

  Поезия
211 2 4

КОТЕТО НА СТАРАТА ТОПОЛА

 

Не зная как на старата топола

това бездомно коте се качи,

ала събра народ като за МОЛ-а! –

и в небесата вперихме очи.

Отнякъде донесе някой стълба.

Пожарната друг спешно призова.

И улицата взе да се изпълва,

повикана от бързата мълва.

Дори патрулка прати МВР-то.

Довтасаха от „Лов и риболов”.

А котето трепереше в небето –

кълбенце от надежда и любов.

Накрая все пак свърши тази драма.

И котенцето слезе сам-само̀.

Прибрах си го – и си живеем двама,

и току-що ви писахме писмо –

то – с леките си ноктенца на пума,

аз – с моето изтъркано перо:

 

– Благодаря! – една прекрасна дума,

и – че ви има,

дал ви Бог добро!

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??