Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
24.09.2017 г., 22:06 ч.

Ковач 

  Поезия » Друга
377 1 7

                                    

 

       Живял накрай едно село ковач изкусен,

       прославен майстор на чук и наковалня.

       Орач отруден и селянин намусен,

       каруцари, били при него на чакалня.

 

       Решил бе той от меч звезда да изкове,

       в деня да свети, нощем да блести.

       Край нея да минават пътници, царе

       и да разказват в своите страни.

 

       От сутрин рано въртял препóтен чука

       над меча боен от кървави войни.

       Звезда направил и сложил над улука,

       приседнал морен, зачакал да блести.

 

       А тя не светела, небето затъмнила

       и стенели от нея тъжни гласове.

       Той сам разбрал, от мрачна, лоша сила,

       добро не става, светлина не се кове.

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??