Проблясъци от скъсани мечти
прокрадват се в душата ми оловна,
в очите ми отдавна не вали,
сърцето ми от чувства е свободно.
Така е по добре. Сега е тихо.
Престана вече в мене да крещи
онази лудост. Трябваше да питам
за името, но... карай да върви.
Сега е късно, закъснях с въпроса,
когато на сърцето ми почука
премръзнала, бездомна, боса.
Подведе ме с вида си злополучен. ...