30.03.2009 г., 7:03 ч.  

Край мантинелата 

  Поезия » Друга
477 0 5

Не ме е страх.
Вървя встрани на пътя;
посоката я знам.

 

Враждебен град.
Аз газя преспи мътни

във киша и във кал.

 

Не ме е яд,
че някой ме опръскал
със своята кола.

 

Във мен познат
аз пак усещам гъдел:
"Напред! Напред!" Вървя.

 

 

Публикувано във в. Уикенд 2-8 юни 2012

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??