Не ме е страх.
Вървя встрани на пътя;
посоката я знам.
Враждебен град.
Аз газя преспи мътни
във киша и във кал.
Не ме е яд,
че някой ме опръскал
със своята кола.
Във мен познат
аз пак усещам гъдел:
"Напред! Напред!" Вървя.
Публикувано във в. Уикенд 2-8 юни 2012
© Павлина Гатева Всички права запазени