6.11.2023 г., 9:25 ч.

Крайпътните брези 

  Поезия » Философска, Гражданска
865 6 20
КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля...
После кротко ми шушукат как отдавна съм далеч –
до къщенцето улукът полудял без хорска реч,
вратникът, изметнат гърбом, се е слял със есента.
А реката се превърна в тънка слюдена следа.
Всеки всичко е забравил и на сън не ги зове,
а напролет се венчават с непознати ветрове.
Но дори след тежка зима и след летните роси ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??