Кралице...
Кралице...
На едно специално момиче...
Да вървим, принцесо моя! Събуди се!
Момиче малко, колко си голямо...?!
Не забравяй никога дните на радост...
нито болките, те са твоето себе си...
Не позволявай на магията да избяга,
тази която е в дните, нощите, миговете ти...
и която е свикнала да съществува в теб,
но се отвори и за енергията, която идва...
Не позволявай да избяга, момичето отвътре
това с игривото въображение част от теб,
Любвеобилно и спонтанно, така креативно
влюбеното бунтарче във всяко приключение...
Любопитното, проницателно дете, което
носи в себе си скромността и наивността...
чувството за света, истината, любовта...,
мъдростта и разума в същността на безумието...
Изпълнено с възхищение и благодарност...
за това че в съдбата може да нарисува секундата...
И знае, че вярата и надеждата са първата,
естествена и основна стъпка в танца на всичко...
Не позволявай да изгаснат тези красиви цветове
в очите ти, прекрасно момиче, с които ще видиш...
всичко най - прекрасно и урока във ужасното..
в очите ти, който проглеждат всичко със сърцето...
Никога не спирай да мечтаеш, да вярваш, да живееш...
Само мечтаните мечти и изпитани чувства се сбъдват...
Не втвърдявай сърцето си, ако е заледено, стопли го...
Не се отказвай от думите и делата си. Не се променяй!
Не позволявай да го направят. Не бъди друга...
Ако трябва да се промениш живота с избора ти
ще го направи. Следвай тези малки и големи
неща в теб, които не забравят същността...
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Искаше ме се да ми беше казал някой всичко това преди време, вместо да го чета сега и да осъзнавам болката от загубеното.
Докосна ме, поздрави! -
Много искрено и задушевно, Лили!
Оценявам го! Поздравление! -
Красиви послания отправяш, Лили! Поздрави!
-
Лили,пишеш с цялата си душа и сърце! Късметлийка е момичето! Поздрав и прегръдка
-
Поздрав за този стих, който има не едно послание в себе си, в което намерих послание и за себе си!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Най - важно е това, което се случва сега. Миналото е минало, бъдещето не е дошло, но настоящето ни го гради, а миналото и сегашния момент най - вече градят нас самите. Но истината е сега.